ДЪЛЖЍ СЕ, мин. св. -а̀ се, несв., непрех. Само в З л. ед. и мн. С предл. н а. 1. Резултат е на нещо, продиктуван е от нещо. Понякога Костакев със завист мислеше за успехите на Славов, искаше да си обясни на какво се дължат те. Х. Русев, ПЗ, 31. — Какво ти трябва, даскале? — .. — Минах да проверя дали Христина е получила едно писмо,.. — рече Кондарев, недоумяващ на какво се дължи любезността на домакина. Ем. Станев, ИК I, 173. Вечерта, когато си легнахме, аз я попитах: — Как си? — О, много добре — отвърна жена ми и се притисна до мен. — Всичко се дължало на обикновена пролетна умора. Р. Балабанов, ТБК, 9. Относителната лекост в наказанието на четворицата хъша се дължеше най-много на красноречието на адвоката. Ив. Вазов, Съч. VI, 90. Зараждането на българския туризъм се дължи главно на две причини: първо, на чуждото влияние,.., второ на чисто вътрешни подтици — привлекателната българска природа и органическата нужда от екскурзии вън от града. П. Делирадев, В, 1.
2. Причинен, става реален в резултат на благодеяние на някого. Аз съм депутат. Хубаво ме гледай ти мене. Аз играя важна роля в околията, на мене се дължат изборите в оня край, хора се избиха, невинни пострадаха. Елин Пелин, Съч. IV, 174. На едни се пратиха децата да учат в Цариград, на други се спасяваха имотите от разграбване, .. Все на дядо Нойко се дължеше това. Д. Немиров, Б, 17. Поп Дочо не криеше радостта си, но още по-доволен от него беше Вълчан, който беше убеден, че всичко се дължеше нему. Й. Йовков, Ж 1945, 106. Заводът сега изпълнява добре плана си, това ще го отразят вестниците, ще има похвали и всеки ще предполага, че този успех до известна степен се дължи на главния инженер. Д. Кисьов, Щ, 483.